Сърцето ми изстина
Стича се надолу поредната сълза
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...
Гледам я във счупеното огледало,
стоя си сам, там, в онова бунгало...
Не спирам да се взирам във сълзата,
стича се бавно надолу по бузата.
И по още една сълза отровна,
след всяко мигане се отронва,
макар за нищо да не е виновна,
тя бързо предната догонва...
Настига я и мигом ù предава,
какво е усещането ново в мен...
Тъга бе чувството тогава,
бях напълно в неин плен...
Сълзата аз няма да избърша,
преди нещо друго да извърша.
Да ти кажа цялата истина.
Сърцето ми наистина изстина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
