Сърцето ми изстина
Стича се надолу поредната сълза
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...
Гледам я във счупеното огледало,
стоя си сам, там, в онова бунгало...
Не спирам да се взирам във сълзата,
стича се бавно надолу по бузата.
И по още една сълза отровна,
след всяко мигане се отронва,
макар за нищо да не е виновна,
тя бързо предната догонва...
Настига я и мигом ù предава,
какво е усещането ново в мен...
Тъга бе чувството тогава,
бях напълно в неин плен...
Сълзата аз няма да избърша,
преди нещо друго да извърша.
Да ти кажа цялата истина.
Сърцето ми наистина изстина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
