Сърцето моряшко бушува
Бодро по палубата моряк крачи,
а душата моряшка бушува!
Ех, защо ли сърцето му се плаши?
И приближи ли дома си, се страхува!
На кея ще го чака жена любима,
но душата му се свива за дузина.
Дали ще може от вълнение да й продума?
Отдавна беше. Доста време отмина!
В морето солено дълго живя моряка.
То му беше вселена, другар и стряха.
Любимата остави тогава самичка,
но до край ще съжалява за тази шегичка!
Чашата стиска сега моряка юнашки.
Моли се лоша новина да не го одращи.
Сърцето моряшко не кротува.
Ето вижда я! И тръгва да я нацелува!
© Светлана Тодорова All rights reserved.
