Сърцето не престава да твърди
- Нишката любовна, невидима,
прави всичко да е толкоз лесно
и затуй чрез думата: ”Любима!”
правя озарение небесно.
Знаеш, че нощта ни теменужна,
сътворила с любовта олтар,
е за двама съкровена, нужна
и блести с особен, нежен чар.
- Дните ми диханно украсяваш –
в нощта, изгрее ли Луната,
с благодарност, мили, ме даряваш
и признаваш, че съм аз жената,
с която радост в теб цъфти:
с мене си спокоен и блажен,
но и аз признавам, че за мене ти
носиш преживяване на дъх смирен.
- В мига любовен, мимолетен
обща радост тихо в нас шепти
и отпада всеки звук суетен,
а душата ни в простор лети.
Сърцето не престава да твърди,
че любовни чувства нас ни кичат
и с глава на твоите гърди,
чувствам, че душите се обичат.
© Валери Рибаров All rights reserved.
