Сърцето ти е бяло. И не пуска
от хватката си нашите души.
Това, което казваш – пълен въздух -
ала пред него лесно се мълчи.
Защото се опарих от лъжата ти,
сега те слушам само отдалеч.
Но нито окъсели са краката ти,
и нито те отрекоха човеците.
Наивност и съзнание за грешност –
това ли ми попречи да те видя?
Да бъдеш лъган е почти човешко,
ако не беше толкова обидно. ...