Кинжал пробожда гърдите, 

този път уцели право в целта,

сърцето пронизва дълбоко, 

тупти до последната капка. 

Върти се вътре!Натиска жестоко!

Сигурно ще спре! Още малко! 

Излиза на вън.Кръвта бликва!

Гледа как стене от болка!Пирува!

В ръцете държа го. Затихва! 

Не му се живее, приветства смъртта. 

Старите рани се виждат. Разтварят се! 

Стене от мъка!Малко остана! 

Думите раниха с ножа сърцето,

раната е по - дълбока от преди. 

Конецът не стига да го закърпя, 

умира в агония. Не спира да кърви! 

Благодаря за урока, който ми даде:

- Не вярвай на жените! Лъжат! 

Говорят празни думи. Мамят! 

Искат много, нищо не правят. 

Болката вече няма да я има, 

на пода сърцето оставям.Дави се! 

В кръвта на незбъднати копнежи, 

умиращ в свойта самота. До последно! 

Камък ще поставя вместо сърце. 

Няма начин да бъде ранено.Студено! 

Ще живее без чувства, да не страда, 

любовта ще е мираж, на далечен спомен. 

Изъхнало обратно ще сложа в гърдите. 

Ранено от много други лица,

едно се откроява над всички. Любима! 

Любов му дари, врърни му живота!!!