12.06.2022 г., 10:22

Сърцето умира

587 0 0

Кинжал пробожда гърдите, 

този път уцели право в целта,

сърцето пронизва дълбоко, 

тупти до последната капка. 

 

Върти се вътре!Натиска жестоко!

Сигурно ще спре! Още малко! 

Излиза на вън.Кръвта бликва!

Гледа как стене от болка!Пирува!

 

В ръцете държа го. Затихва! 

Не му се живее, приветства смъртта. 

Старите рани се виждат. Разтварят се! 

Стене от мъка!Малко остана! 

 

Думите раниха с ножа сърцето,

раната е по - дълбока от преди. 

Конецът не стига да го закърпя, 

умира в агония. Не спира да кърви! 

 

Благодаря за урока, който ми даде:

- Не вярвай на жените! Лъжат! 

Говорят празни думи. Мамят! 

Искат много, нищо не правят. 

 

Болката вече няма да я има, 

на пода сърцето оставям.Дави се! 

В кръвта на незбъднати копнежи, 

умиращ в свойта самота. До последно! 

 

Камък ще поставя вместо сърце. 

Няма начин да бъде ранено.Студено! 

Ще живее без чувства, да не страда, 

любовта ще е мираж, на далечен спомен. 

 

Изъхнало обратно ще сложа в гърдите. 

Ранено от много други лица,

едно се откроява над всички. Любима! 

Любов му дари, врърни му живота!!! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...