Кинжал пробожда гърдите,
този път уцели право в целта,
сърцето пронизва дълбоко,
тупти до последната капка.
Върти се вътре!Натиска жестоко!
Сигурно ще спре! Още малко!
Излиза на вън.Кръвта бликва!
Гледа как стене от болка!Пирува!
В ръцете държа го. Затихва!
Не му се живее, приветства смъртта.
Старите рани се виждат. Разтварят се!
Стене от мъка!Малко остана!
Думите раниха с ножа сърцето,
раната е по - дълбока от преди.
Конецът не стига да го закърпя,
умира в агония. Не спира да кърви!
Благодаря за урока, който ми даде:
- Не вярвай на жените! Лъжат!
Говорят празни думи. Мамят!
Искат много, нищо не правят.
Болката вече няма да я има,
на пода сърцето оставям.Дави се!
В кръвта на незбъднати копнежи,
умиращ в свойта самота. До последно!
Камък ще поставя вместо сърце.
Няма начин да бъде ранено.Студено!
Ще живее без чувства, да не страда,
любовта ще е мираж, на далечен спомен.
Изъхнало обратно ще сложа в гърдите.
Ранено от много други лица,
едно се откроява над всички. Любима!
Любов му дари, врърни му живота!!!
© Джимбо Всички права запазени