Сърдечен сонет
„... Сърце, сърце,
ти за всичко си едно..."
Любовта ни лъжа ли е била?
Всички чувства в прахта - поругани?
Или просто това е сълза,
че болят ни още тези рани.
Знай, каквото и да стане,
даже крилата да свия,
ярък спомен ще остане,
по нещо в сърцата ще скрием.
По пътеката към светлината
двамата ще изгорим:
И да има виновни, вината
ще изчезне като дим.
Не, моля, не ме натъжавай!
Само ти ми остана в сърце,
едно за всичко. Заслужаваш
да литнем към лазурното небе.
И поглеждам слънцето в очите,
после теб и... за нищо не питам.
© Мери Попинз All rights reserved.
