May 17, 2022, 4:35 PM
Сърдечна литургия
Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели, и са повярвали.
Йоан 20:29
Кандилка се луната –
кади тамян в мъглата,
потрепват рой звездици –
припламващи свещици.
Ухания – в полята,
"Осанна!" – в небесата,
"Разпнù Го!" – пак от хълма,
сърцето жал препълва.
Нашепва псалм в листата
молитвеникът вятър,
а бухал в черно расо
на ручея приглася.
Прилича на магия –
среднощна литургия!
Но тих, несмел е хорът –
спят зверове и хора.
Потънала е в дрямка
и бялата камбанка,
но скоро ще запее,
щом Слънчо пак огрее.
Среднощ е още – дреме
земята уморена
и в мрак, неразпозната,
се губи Светлината.
Угаснаха звездите,
пътеки чезнат, скрити
от погледа в тревите,
залутани – душите.
Незрящ се все надява
на туй, що осезава.
Бдящ ум плътта преварва –
блажен е, който вярва.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Лавина от горящи свещи
заля площада ни пред храма
със упования горещи
за божията лична драма.
И сякаш, че звезди небесни ...
заля площада ни пред храма
със упования горещи
за божията лична драма.
И сякаш, че звезди небесни ...
416
1
5
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
ОоК! 😃 Само да вметна, че пак по неведоми щурачески криворазбрани пътища стигнахме до резбования израелски клен с развят над него "Байрактар". Съдба! 😃 Отивам да видя дали са останали буркани с домати в мазето. Чест и почитания.
-
При днешното положение, всички мъже са съпрузи.
Спирам!!! -
И втори, и трети съпружески да е, се файда е 😃
-
Бе, важното е ...ур да има :D . По възможност- съпружески... И кой да пее на него :D ...
-
Христо, Алла и Максим правят тур с кол в Израел - интересна интерпретация. Жопа е от женски род, и аз да те науча на нещо - красивая, също. Извинени сте, радвам се, че ме навестихте 😃
-
Христо, скОлптОр и скОлптУр са две различни думи с различно значение. Правейки по обстойно разглеждане С кол п тОр е едно, а с кОл п тУр е съвсем различно.
Мария, извинявай за отклонението, но уча на граматика и изобразително изкуство Христо. -
Жабок, струва ми се, украинската майка се кара не на когото трябва и не където трябва. След денацификацията на Путин в Украйна, всички евреи от Русия кой знае защо избягаха в Израел. Да не тръгне Путин да ги гони и там, нищо че са евреи! Ха кажи ми, че това не е някаква перверзна операция зомби апокалипсис - Алла Пугачова и съпругът й знаят най-добре! Дали са си взели потниците? 😃 😃 😃 Но мисля, че се отклонихме от темата на стихотворението.
-
Като стана въпрос за Снежанка, все си представям следното- как злата и мащеха (оная, същата, дет' се са зяпа в огледалото и задава един и същи глупав въпрос
) я залавя, води я в мрачния си дворец, мята я на коляно и хубаво я наплясква по непослушния, гол "жопа" :D ...Ма, това са си няк'ви мои фантазии (извинявам се за което !)...
П.П. И двамата сте много неграмотни! Всеки знае, че правилното е скОлптУр :D ... -
Вземай пример от мен. Еднолинейка за свръхскоростни влакове.
Личи си, щом не видя трагедията на хамстера след събуждане. -
О-о! Този факт не ми беше известен. Аз тогава да си мълча за украинската майка хамстерица, щото не съм скулпторка 😃
-
АЗ съм скОлптОр...
-
Сега пък и Адам, и той ли има претенции? Жабок, виновен си, и още как! Това нещо ще стои в центъра на София заедно с още едно, много по-голямо нещо, което стоя десетки години и още ще стои, кой си ти, че да изказваш мнение, да не си скулптОр, а? 😃 Аз само разширявам кръгозора на читателите, щото Дарина се оплака, че съм теснолинейна 😃
-
Аз мисля, че основател на сайта е Адам.
Не съм виновен за нищо!!! Да не би, онуй плашило на съм го отлял аз.
И моя потник не е голям, дребничък съм.
И не говори за задници на чужд език. -
Опа, още един 😃 😃 😃 Уточнявам - казах "опа", не "жопа", също като едни девойки в един клип, който наскоро приложих. Те казват "у меня самая красивая *опа". Мисля, че от Снежанка насам, все си мерим нещо, че и от по-рано. Но ако хамстери започнат да си мерят потниците, работата вече е сериозна 😃 Може да доведе до война! 😃
-
Ааааа, моля, моля!!! Такива да си ги нямаме- аз съм основател на сайта :D !
-
Смятах да ти напиша, че дарба е да виждаш това, за чието съществуване нямаш доказателства и че това е всъщност темата на стихотворението, но тук из сайта се развихриха едни украински майки и техните статуи с разни фалоси на съпрузи и затова ще ти кажа: мисля, че Украинската майка е избягала от Украйна по потника на Юри, докато е пишела с пот на челото /като мен/ и е дошла при паметника на Съветската армия в София да се кара на войниците защо са я лишили от фалоса на съпруга й 😃 😃 😃 Според Жабока това не е майка, а хамстер и сега очаквам Юри да си поиска потника. Аз не държа особено на потта, и без това авторството на идеята "с пот на челото" е твое. А аз, като основателка на сайта, вече ще пиша без пот на челото, за огромно свое облекчение - пак си пласирах боклуците, ура! Не знам как звучи този коментар на фона на невинното ми стихотворение, Жабокът и Аленка са виновни, ти също, въпреки че вече приключи с провокативните си кометнари, ама ха! 😃
-
Аз живея днес, ти живей с "ако". Считам разговорът за приключен.
-
Да, разбира се, нищо не значи. И някакви си дарби /мн. ч./ също не значат нищо. Да закрием тогава седенката "Откровения", а? Да захвърлим "тез думи отровни" и да грабнем пушките, като Ботев! И кой накъдето го сърце тегли - едни да "освобождават" Украйна, други - да "освобождават" Крим, Донецк и Луганск. Аз също предявявам претенции като основателка на сайта, не случайно цитирах някъде Тарас Булба по вдъхновение свише 😃 😃 😃. Сериозно, аз съм убедена, че няма да има толкова нещастия и беди по света, ако всеки си върши работата, за която има дарба. Но понеже някои хора имат по няколко /дал Господ, дал и не се спрял 😃/, от много умуване сме на това дередже. Но пък за всичко си има причина. Действеното добро е хубаво нещо, но как да го обясниш на украинците и руснаците? И двете страни са убедени, че са на страната на доброто. И се избиват. Някой сигурно смята, че убийството на моята дарба е нещо добро. Все ми се ще да докажа, че греши.
-
Според мен криво си ме разбрала. Аз казах, че дали някой има или няма дарба, днес е все едно/в света в който живеем/ Свикнала съм да общувам с хора мислещи обширно, поради това винаги се учудвам, когато ме разбират теснолинейно. Проблемът е в мен, извинявай
-
Ами значи. И не защото ти се казваш Дарина 😃 😃 😃 Тази алюзия я пропускам покрай ушите си - това значи да виждаш отвъд думите. Значението на думата "дарба" не се влияе от някаква си поетеса Дарина 😃, колкото и надарена да е "зад челото". Ако си развяваш перото по посока на коментарния вятър, никога няма да чуеш дори и вратата ти как скърца, та камо ли долуизброените "прекрасности". За съжаление ние често се влияем несъзнателно от тези допълнителни конотации. Моето име също носи своите. Както и рождената ми дата, която някои успяха да я "джендъросат" скоропостижно. Винаги съм обичала 1 март, но сега ми е чоглаво да кажа, веднага ще ми пришият "допълнителна конотация". Но пък не са длъжни хората да ми угаждат на желанието да се гордея, че съм родена на този прекрасен ден, нали? Лошото е, че загубих усещането за празничност, не само на рождения си ден, но и на други празници и не ми се "отваря перото" да пиша възторжени прослави.Нейсе, вече свикнах. Благодаря за вниманието и лека нощ!
-
"... О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!..."
Колко актуално, а? Какво днес значи някаква си дарба -
Е, значи аз съм си загубила "дара свише". Липсата на интерес и повече оценки го доказват. Това стихотворение го написах с пот на челото и по твоя критерий не е поезия. Само че какво да правим с посредствените писания, сътворени лесно и без особени усилия? Не мисля, че това е критерий за качество. Просто не ми харесва, че преминах в друга категория. Ако зависеше от мен, бих си останала в моята. Но явно вече не е моя. Паметта ми я пази и това е незаличимо. В мен е, но не мога да го ползвам. Все някога ще му дойде времето, надявам се, но бих била доволна, ако успея да накарам някои дебели кратуни да разберат какво д е й с т в и т е л н о съм загубила 😃 😃 😃 Но това е невъзможно, за съжаление, и няма да промени нищо. По- ми е мъчно за тези, които разбират, но не им пука.
-
Професионални поети няма, защото поезията не е професия и не се постига с пот по челото, а дар свише и е зад челото А това, че нещо било истинско не го прави поезия, има отвратителни истини, но отвратителна поезия няма
-
Не съм си и помислила, че мога да се харесам на всички. Бих искала аз самата да съм доволна от това, което пиша. Не смятах да го споделям, казвала съм го и друг път и не искам да прозвучи като оплакване, но пиша поезия много трудно, с хиляди обмисляния и поправки. Сега – по-трудно и отпреди да се присъединя към сайта. Мъчително и без всякакво удоволствие. Стихотворенията ги спасява само, както ти каза "тъпата упоритост", която и аз я имам в изобилие, това, че жанрът е кратък, съответно и мъчението, и че в крайна сметка се получава нещо, що-годе приемливо като качество. При прозата ми е значително по-лесно, но да не викаме дявола, че ще ми вгорчи и тази утеха 😃. Аз помня как пишех преди и това усещане не се забравя. Винаги ще изпитвам носталгия. Може за някого да е дразнещо, но това е истината - изгубих нещо изключително ценно за мен и скърбя истински.
-
Мислех, че съм се филмирала, но и на мен ми се случи същото. Аз обаче съм тъпа и упорита и не ги взимам тези неща толкова присърце. Жал ми е за хората, които нямат собствено мнение и се подвеждат по други, чието мнение прилича на "професионално"! Пиши и публикувай! Мисля, че тук има достатъчно хора, които оценяват истинските неща. А пък, за да се посмеем ще ти кажа един афоризъм - "Да не съм ракия, че да се харесвам на всички!"
-
Радвам се, че ти харесва. Засега не си ми развалила произведение с коментар, затова си коментирай, колкото ти душа иска 😃 Сериозно, наистина, има коментари, след които посещенията на страницата ми секват като с вълшебна пръчка, както и оценките, въпреки че отговарям добросъвестно на всички. Твоите, разбира се, не са от тях. Когато нещо е прекалено, се превръща в тегоба. Понякога ми се е случвало с дни да отговарям на нападки на един и същи човек и да разяснявам какво съм искала да кажа, което е доста изморително и действа негативно на самочувствието ми на пишеща. Като изключим тези отрицателни примери, като цяло, винаги се радвам на коментарите и на интереса към това, което пиша. Благодаря.
-
Много, много ми хареса! Даже не искам да го развалям с моите коментари!
-
Бог навсякъде ни оставя знаци за присъствието си, но ние не ги виждаме. Най-драстичният от тях е Разпятието на Сина Му. Саможертвата е висша проява на любов, Жабок. Все едно е била вечна нощ и не знаем какво е дневната светлина. Можем само да се досещаме от пламъчетата на звездите, от блясъка на луната и от огъня, който ни сгрява. И макар тази светлина да е само бледа сянка на Светлината, тези, което вярват в нея, без да са я видели, отслужват за нас среднощна литургия. И те не са само свещенослужители и религиозни дейци, цялата природа Го слави. Миночка, Той не иска отплата, вярата и спасението са личен избор. Състраданието, което изпитваме към Него, спасява нас, не Него, той е Бог и съзнателно е отишъл на кръста, заради нас. Аз просто си помислих, какво ли би било, ако не знаех какво е ден и как бих вярвала, че е възможно някога да изгрее слънце, при положение, че не разполагам с никакви факти за съществуването му. И написах това. Благодаря.
-
Хареса ми Мария, нали знаеш какви сме хората, чужда рана не можем да уситим как боли, дори и да я пипнем, само дето имат душа и вяра, могат да я почувстват! Като се замисля, тази земя, толкова богата и красива, Бог ни я подари, да се радваме и ползваме безплатно, а ние в какво се превърнахме, да замеряме Син му с камъни! Всичко сме си заслужили, толкова ни е крехка вярата, че един по силен вятър да духне и я няма! Извинявай че се увлякох, но стихът ти ме провокира. Поздравявам те!
-
Те раните ги направихме ний, но все още не вярваме, че са наше дело. Затова искаме да ги пипнем, за да повярваме в Него.
Интересно нещо сме хората. Когато ти дават Любов, искаш да я убиеш, за да повярваш в Нея. -
По отношение на Бог всички сме слепци, но на мен това не ми пречи да вярвам. Не бих си тикнала пръста в раните Му, за да се уверя 😃 Благодаря, Жабок.
-
Мария, красива, пейзажно-философска поезия.
Сякаш е писана за търсещи слепци.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
