Сърдечна литургия
Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели, и са повярвали.
Йоан 20:29
Кандилка се луната –
кади тамян в мъглата,
потрепват рой звездици –
припламващи свещици.
Ухания – в полята,
"Осанна!" – в небесата,
"Разпнù Го!" – пак от хълма,
сърцето жал препълва.
Нашепва псалм в листата
молитвеникът вятър,
а бухал в черно расо
на ручея приглася.
Прилича на магия –
среднощна литургия!
Но тих, несмел е хорът –
спят зверове и хора.
Потънала е в дрямка
и бялата камбанка,
но скоро ще запее,
щом Слънчо пак огрее.
Среднощ е още – дреме
земята уморена
и в мрак, неразпозната,
се губи Светлината.
Угаснаха звездите,
пътеки чезнат, скрити
от погледа в тревите,
залутани – душите.
Незрящ се все надява
на туй, що осезава.
Бдящ ум плътта преварва –
блажен е, който вярва.
© Мария Димитрова All rights reserved.
