Сърдечни трепети
Като ятото прелетни птици,
отлетяха познати връстници...
Имената им вече са спомени
във сърцата на близките сломени.
Днес с тъга се потапям отново -
пресъздавайки с писано слово -
съкровените трепети девствени
към бездънния космос отнесени.
Във поемата, който се вгледа,
ще си спомни за случката бледа,
как при него дошла е нечакана,
за да стопли мечтата разплакана.
И се сбъдва при тебе мечтата
да те среща в лице с красотата,
дето има я в Нея и в Него...
и пробужда се личното его...
Непознатото чувство безлико
ще посее в теб нещо велико.
То обсебва духа и душата,
и те води навред по Земята...
С любовта щом се срещнеш на живо –
и със нейното вино пенливо –
ти ще пиеш до пълна забрава,
но виното ѝ не утолява...
И макар да е тя невидима,
много лесно ти разума взима.
В теб любовни копнежи поражда,
изневери на показ изважда.
И дори и гнездо да е свила,
да я вържеш, не можеш насила.
Гордостта щом е в тебе съзряла
току-виж, че при друг отлетяла.
Ти тъгуваш за нея горчиво,
с настроение мрачно и сиво...
И разбираш - на съд те подлага,
щом на летвата вдигнал си прага.
12 април 2012
18,25 ч. 11 ноември 2019
("Повести на любовта - 2 книга")
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
