Feb 7, 2008, 9:25 AM

Сърдя и се

Poetry » Love

842 0 3

Сърдя и се!
И няма да и проговоря повече аз!
На любовта!
Няма да чуеш никога вече моя глас!
Не се съмнявам, че я има!
Не!
Та нали точно тя всичко ми отне!
Мечти... Илюзии... Сърце...
А бях непоклатима (непобедима!)
Защо, (Любов)?
Защо дойде?
За туй сега и те проклинам!
Стой далеч от мен!
Не ми трябваш!
НЕ!
НАДАЛЕЧ!
ПО-ДАЛЕЧ ОТ МЕН!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vladikolev (Владимир Колев)

Браво!!!!

2008-02-09T17:56:08+02:00
freedom (Росица)

Сега видях ,че си на 19.Пишеш прекрасно ..Поздравления!!!

2008-02-09T09:41:56+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Хубаво и тъжно!Лошото е,че колкото повече я отбягваме,тя толкова по-силно се вкопчва в нас и не ни дава покой!Пожелавам ти следващата ти любов да ти донесе само хубави емоции!

2008-02-07T09:27:56+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0