СЪС СЛЪНЦЕТО НАД МЕН
Аз видях Слънцeто над мен,
че то не е една украса!
То носи хубавия Ден
и като орден го препасва!
Света окъпва в Светлина...
Захвърля Времето остена!
Променя даже Есента,
Душата ни е обновена!
Размахва своите крила
и като птица е в Простора.
Отпъжда нашата тъга,
а и житейската умора.
31.10.2011г.София
© Христо Славов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
