Със слънцето над мен

Поезия » Философска

437 0 1

СЪС СЛЪНЦЕТО НАД МЕН

Аз видях Слънцeто над мен,
че то не е една украса!
То носи хубавия Ден
и като орден го препасва!

Света окъпва в Светлина...
Захвърля Времето остена!
Променя даже Есента,
Душата ни е обновена!

Размахва своите крила
и като птица е в Простора.
Отпъжда нашата тъга,
а и житейската умора.

31.10.2011г.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

goblenka (Маргарита Ангелова)

Поздрав! Хубаво е!

2018-05-20T10:45:07+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9