Съществуваме ли
Съществуваме ли
Един момент на всичко-сбъдване,
залязващ изгрев и изгряващ залез,
разлята топлината на вселените
дарява тишината с необятност.
И срещата човек-човек донесе
смисъла. И срещата сърце-сърце
донесе сила. Душата на мига
люлее времето, умът попаднал в друг
таи надежда. И всички книги и
молитви
неизречени,
и всичко прекалено сложно,
фрагментирано, разтапя тишината
на моменти, които са се случили
преди да има тъкан
във вселената.
Всепроникващ огън, всичко движещ,
срещнал невъзможното с възможно
и бъдещето, натежало от въпроси
лека-полека ги полага в минало.
Всички стъпки - малки гроздове
в прекалено сложна система
за описание.
Животът има сила, която дарява
случката с неслучване,
сенчеста страна, където да починеш,
да се огледаш, да видиш.
Когато блясъкът е прекалено силен,
просто си срещнал всичко
прекалено бързо.
Но малкият късмет, да срещнеш свой човек,
те учи да намериш сянка,
да обикнеш слънцето
и още повече
да бъдеш.
Минало и бъдеще - защо ги има.
Настоящето прекалено горещо ли е,
за да го държим в ръка,
тежко за един гръб, шумно за едни уши,
далечно за един обход -
трябват поне няколко обиколки на земята.
Докато стигнеш хоризонта,
вече е утре. Вселената намига
преди да сложи логика
в абсолютния хаос на жаждата
и да усили шепота на реките,
за да се сбъднем.
© Йоана All rights reserved.
