Сътворих мечти от пясък
и покрих ги с пареща коприна,
от сълзите си им дадох блясък,
мъката сама през тях премина.
Сътворих море от сълзи
и го пълня всеки ден
и се моля да пресъхне,
да се върнеш ти при мен.
Не мечтая вече за морета,
аз съм пътник върху сал,
ще се возя някой ден в карета,
а пък ти ще лазиш в тази кал.
10:40
25.10.09
© Надежда All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
