Sep 3, 2021, 8:33 PM  

Сюита от есенна въздишка 

  Poetry » Phylosophy
632 4 10

СЮИТА ОТ ЕСЕННА ВЪЗДИШКА

 

Аз вино от глухарчета не пих.

И дар не ми е пращан – отдалече.

Живея в лоното на светъл стих,

издраскал с туш притихналата вечер.

 

Септември ме роди към своя край –

завършек ли съм, или пък начало?

И знам, че съществува нейде Рай,

защото във душата ми е бяло.

 

А щом с любов ви сея в пролетта

невзрачно семенце и никне цвете,

разбрала съм дъгата и скръбта

как пият дъх и цвят от дъждовете.

 

Не ме корете, ако съм инат –

защото свободата ми е свидна.

Когато разгадая този свят –

безмълвна и незрима ще си ида.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??