Сюита от есенна въздишка
СЮИТА ОТ ЕСЕННА ВЪЗДИШКА
Аз вино от глухарчета не пих.
И дар не ми е пращан – отдалече.
Живея в лоното на светъл стих,
издраскал с туш притихналата вечер.
Септември ме роди към своя край –
завършек ли съм, или пък начало?
И знам, че съществува нейде Рай,
защото във душата ми е бяло.
А щом с любов ви сея в пролетта
невзрачно семенце и никне цвете,
разбрала съм дъгата и скръбта
как пият дъх и цвят от дъждовете.
Не ме корете, ако съм инат –
защото свободата ми е свидна.
Когато разгадая този свят –
безмълвна и незрима ще си ида.
© Валентина Йотова All rights reserved.
