Сюрреалистично
Отровни нощи. Тежки. Като гъби,
изсмукващи от здрача светлината.
Нагълтах доста мрак. Сега се чудя
дали изобщо ще прогледна някога.
Градът е мек. Горещ. И пластелинен.
И с всеки пръст оставям отпечатък.
Не мога да твърдя, че съм невинна.
Прегазих го. Отсреща. Под луната.
Размачквам с длани мътните си мисли.
Когато съм до тебе, остарявам.
Асфалтът се втечнява и се плиска
по входните врати на всички сгради.
Когато съм до тебе, се забравям.
И образът ми губи отражение.
Небето се сгъстява... и сгъстява
и става твърдо. Лепкаво. И черно.
Отровни нощи. Никнат като гъби
по ствола на града. Набъбват бързо.
Прибирам се към вкъщи, но се губя.
Когато съм до тебе, съм си чужда.
Нагълтвам мрак и става непрогледно.
Градът расте. Притиска ни на тясно.
Очите ти преливат. Точно в мене.
И гъбите от тъмно в мен нарастват.
© Инна All rights reserved.
