Mar 12, 2006, 11:24 PM

Съвест

Poetry

906 0 2

Съвест

Вечер е и пак е тя при мене.
Не зная будна ли съм или спя.
Отива си от мене само денем,
затуй с тревога чакам сутринта.

Не искам да я виждам,тя го знае,
но дойде ли не мога да я спра.
Поглеждам я и пак настъпва края...
И моля се да свърши вечерта...

Боли ме да я гледам във очите,
те отразяват само мен в нощта.
Безмълвно в тях разтапят се лъжите
и стене гола моята вина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zlateto` (Златка Колева)

Влади, това е едно от стихотворенията,които най-много ми харесват!!!Браво!

2006-03-17T17:30:36+02:00
dolly (Доли)

Наистина, гласът на съвестта се чува най-силно, когато останем сами със себе си.

2006-03-13T00:23:29+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0