bloody_angel (Владислава Генова)
104 140
12.03.2006 г., 23:24 ч.

Съвест 

  Поезия
758 0 2
                     Съвест

Вечер е и пак е тя при мене.
Не зная будна ли съм или спя.
Отива си от мене само денем,
затуй с тревога чакам сутринта.

Не искам да я виждам,тя го знае,
но дойде ли не мога да я спра.
Поглеждам я и пак настъпва края...
И моля се да свърши вечерта...

Боли ме да я гледам във очите,
те отразяват само мен в нощта.
Безмълвно в тях разтапят се лъжите
и стене гола моята вина...

© Владислава Генова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Влади, това е едно от стихотворенията,които най-много ми харесват!!!Браво!
  • Наистина, гласът на съвестта се чува най-силно, когато останем сами със себе си.
Предложения
: ??:??