Съвременна обич

И позитивно настроение

потече леко във вените,

сякаш рязка промяна

насила разкривена и засмяна,

започна чаша по чаша

удар - главата в стената - мозъкът - каша.

И кой каза, че това не е нормално,

напротив, какво като не било морално,

почти истински тъжна е нашата притча,

някой някого, някъде, някога обичал,

глупости, светът днес е съвсем друг,

обичта, любовта - откровен боклук.

И позитивно настроение

потече леко във вените,

сякаш рязка промяна,

насила разкривена и засмяна,

започна игла след игла,

край, нов жетон и същата игра...

И сякаш всичко вече се изчерпва,

уморен, всеки своите чувства зачерква,

тлеещите въглени вече изстиват,

горещи сърца в пепелта мълчаливо загиват

и всеки от себе си частица изоставя,

и всеки следващ път по-леко своите чувства забравя...