10.07.2011 г., 13:05

Съвременна обич

1.2K 0 1

Съвременна обич

 

И позитивно настроение

потече леко във вените,

сякаш рязка промяна

насила разкривена и засмяна,

започна чаша по чаша

удар - главата в стената - мозъкът - каша.

 

И кой каза, че това не е нормално,

напротив, какво като не било морално,

почти истински тъжна е нашата притча,

някой някого, някъде, някога обичал,

глупости, светът днес е съвсем друг,

обичта, любовта - откровен боклук.

 

И позитивно настроение

потече леко във вените,

сякаш рязка промяна,

насила разкривена и засмяна,

започна игла след игла,

край, нов жетон и същата игра...

 

И сякаш всичко вече се изчерпва,

уморен, всеки своите чувства зачерква,

тлеещите въглени вече изстиват,

горещи сърца в пепелта мълчаливо загиват

и всеки от себе си частица изоставя,

и всеки следващ път по-леко своите чувства забравя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...