Mar 27, 2015, 11:13 PM  

Съвременна потомка на Ева

  Poetry » Love
811 0 10

От пролетния дъжд родена,
да бъде обич бяла отредена,
тя стъпва смела и красива,
в косите ù звезда прелива.
От нежна плът е сътворена,
но с твърдост щедро надарена,
дори и в дни на мрак и пустота,
мечтите ù са пълни с чистота.
Тя може сто злини да победи
и дом  с любов да подреди,
да бъде майка и съпруга,
и волнокрила като пеперуда.
Тя може сто слънца да затъмни
и може да прости безброй вини,
с усмивката си лед да разтопи,
а с устните си да те прероди.
Сестра на огнени вихрушки,
все нейни верни, мили дружки,
тя гледа с радост на света,
и носи гордо името ж е н а.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Миночка!
  • Хубаво и красиво описание на жената си ни поднесла,Кръстина!Поздравявам те!
  • Благодаря, Маги!
    Благодаря, Симеон!
    Къде се изгуби, защо не публикуваш вече?
    Твоето присъствие под моите стихове,
    винаги е празник за мен!
  • тя... родена от дъжда,
    с капчици нежност света напоява,
    живия живот възражда
    в зениците топли на дете..

    много ми харесва, Кръстина... и моите
    аплодисменти за теб..
  • Много, много ми хареса, Кръстинче!
    Изваяла си го стихчето.
    Удоволствие бе за мен да го прочета.
    Не само това разбира се.
    Хубава седмица.
    * * *
    Пролетта се надига.
    В душите ни влиза.
    Затопля земята.
    Разтупква сърцата.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...