27.03.2015 г., 23:13  

Съвременна потомка на Ева

808 0 10

От пролетния дъжд родена,
да бъде обич бяла отредена,
тя стъпва смела и красива,
в косите ù звезда прелива.
От нежна плът е сътворена,
но с твърдост щедро надарена,
дори и в дни на мрак и пустота,
мечтите ù са пълни с чистота.
Тя може сто злини да победи
и дом  с любов да подреди,
да бъде майка и съпруга,
и волнокрила като пеперуда.
Тя може сто слънца да затъмни
и може да прости безброй вини,
с усмивката си лед да разтопи,
а с устните си да те прероди.
Сестра на огнени вихрушки,
все нейни верни, мили дружки,
тя гледа с радост на света,
и носи гордо името ж е н а.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Миночка!
  • Хубаво и красиво описание на жената си ни поднесла,Кръстина!Поздравявам те!
  • Благодаря, Маги!
    Благодаря, Симеон!
    Къде се изгуби, защо не публикуваш вече?
    Твоето присъствие под моите стихове,
    винаги е празник за мен!
  • тя... родена от дъжда,
    с капчици нежност света напоява,
    живия живот възражда
    в зениците топли на дете..

    много ми харесва, Кръстина... и моите
    аплодисменти за теб..
  • Много, много ми хареса, Кръстинче!
    Изваяла си го стихчето.
    Удоволствие бе за мен да го прочета.
    Не само това разбира се.
    Хубава седмица.
    * * *
    Пролетта се надига.
    В душите ни влиза.
    Затопля земята.
    Разтупква сърцата.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....