Съвсем съм се преситила по мръкнало.
Чертае петолиние луната
по челото небесно и изпъкнало
под пръстите на скитащия вятър.
Объркала съм в полунощ ключалката.
Отключила съм раклата със спомени.
Препила съм с илюзии. И жалко –
изстреляла съм си, уви, патроните.
Съвсем съм превъртяла окончателно.
Не помня даже малкото си име.
Подреждам всичките звезди старателно
и от любов неистово боли ме.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
