Съвсем откровено
Навярно мислиш си, че страдам
от твойта липса постоянна?
Отсъствието ти е награда
и плач на дружеското рамо,
което тъй и не зарязах,
заради твоята суетност.
Изправиш ли се много рязко,
земята губиш под нозете.
И в седмото небе залиташ,
и блъскаш скалпа си в стената.
Какво е да си сам? Опитай!
Не те ли плаши самотата?
Отдавна, преди много време,
подтичвах подир теб с въпроси.
Сега не питам. Не ми дреме!
Словата ми те целят косо -
и остри са, и те убиват -
насочен щик на карабина.
Кога ще бъда пак щастлива?
Защо пък не и догодина!
© Елия All rights reserved.
