Съвършеният синхрон
Единстено във танца си със сянка
постигнах съвършения синхрон,
а светлината - блага куртизанка,
от два фенера прави ми поклон.
Изплезих се на сън и две завивки,
Прескочих неуморното щурче.
От котката спасих пияни мишки,
луната взели за Едам - гурме.
Сандалът ми от жегата се скъса
и с камъчето в него се простих.
Не ми убиват време, нито чувства...
Страхът ми потен се е изпокрил.
Какво като не съм фатално млада?
Едното зарче още е шестак,
а другото изхвърлих във канала
и псувах като мъж по Онзи свят.
Да чака! Явно трябва да почака,
кога пресъхне Лета до сълза -
тогава сянката си ще изпратя.
Сега съм жива - още я въртя.
