Jan 13, 2013, 10:34 AM

Създаден единствено за мен

  Poetry » Love
1.3K 0 0

Защо си толкова далече и близо във един и същ момент...

Защо си ти Човекът, стигнал толкова навътре в мен?

Защо запали в мене онзи огън,

който палят само влюбени мъже?

Защо сред толкова окови

реши да поемеш точно мойте две ръце?

Не се ли измори да бягаш всеки път, когато кажа: "Искам те!"?

Не се ли измори да търсиш любовта 

все в нечие друго лице...

И в онзи миг, когато нощта се среща с деня,

събуждам се щастлива, сънувала отново любовта.

Защо не може да е реалност всичко в този ден?

Защо не разбере животът най-сетне, че си създаден единствено за мен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали Велева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...