Съзирам сред поетите сръдня
Съзирам сред поетите сръдня,
а нейната действителна воня
в талази зли ще ме удави,
желаейки да ме забрави…
Но тя защо да ме тревожи,
щом така ще ми възложи
да достигам пак до синевата,
отхвърляйки бедата на мълвата,
за да бъда неизменно чист-
след схватката дори лъчист,
познал поредното страдание
в борба с цинично занимание,
с вал защитен – глуповат,
формиращ от поета тарикат.
Сръдните, подредени в каталог,
чертаят тъжен национален епилог
и който пък към тях е склонен,
ще спре в тщеславие наклонен,
събрал измамно възхищение,
прикриващо реалното презрение.
Сръднята тъй заема ценно време
с надеждата да ми отнеме
това, което притежавам,
но как за туй да съжалявам,
когато моето богатство
е непосилно за фалшиво братство,
чието състояние душевно
остава винаги плачевно.
© Валери Рибаров All rights reserved.
