VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
Apr 26, 2014, 9:06 AM

Табуни 

  Poetry » Phylosophy
1397 0 7

  

 

„...Чуть помедленнее, кони...”

                                 Вл. Висоцки

 

 

Спрете се, мои табуни,

нататък е бездна!

Спрете! Безсмислен е вашият

шеметен бяг!

Имахме всичко до скоро,

но всичко изчезна,

Някъде тук, на ръба

на последния бряг!

 

Толкова много препускане,

толкова устрем!

Толкова много политнали

в мрака искри!

Всичко потъна и с някакво

лепкаво лустро

моята древна прамайка-земя

се покри.

 

Мои табуни, мечти мои,

и вехти, и нови,

час е дошъл да захвърлим

доспехи в прахта!

Радости, скърби, надежди,

омрази, любови,

всичко, което бучи

и приижда в кръвта!

 

 

Вече не искам да виждам,

не искам да слушам

как се извива и стене

мизерната моя душа!

Малко ли, много ли – стига!

Дойде ми до гуша

все да откривам следата

и все да греша!

 

Пумпал дори от камшика

така не отскача,

както във себе си скачам

и с бяс се въртя!

Жертвата в мен досега

бе в съюз със палача –

можех ли сам да убия

или да простя?

 

Тъй че да спираме вече,

достигнахме края.

Спрете, табуни, потънали

в пяна и пот!

Искам сега, в този миг, тук

пред вас да призная:

Че е измама бил

нашият кратък живот!

 

В алчност и жажда за власт

като в блато изчезват

толкова пориви,

толкова светли неща.

Дълга, студена, жестока

и тъжно беззвездна,

пада в мечтите на хората

вече нощта!

 

 

Спират табуните, цвилят,

забиват копита,

кипва коравата пръст

и земята трещи!

Бликват в дълбокия вир

на душата сълзите

и паметта като птица ранена

пищи.

 

 

 

 

 

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??