Тайна
Едва ли знаеш, едва ли,
че всяка твоя дума сега
ме има с нежност и гали
и пак преоткрива Света.
У мене огъня буен пали,
да не мръзна без любовта.
Едва ли знаеш, едва ли,
какво ми даваш в слова.
Всяка твоя дума ме гледа,
сърцето докосва и гали
с обична силна ръка.
Едва ли знаеш, едва ли,
че Ти си в Света любовта,
надвила зимните хали,
отключила стара врата,
пробудила песни заспали.
Едва ли знаеш, едва ли,
оживял сън си в деня,
дарил ми чисти кристали,
понесъл ме с бели крила.
Едва ли знаеш, едва ли,
какво си за мене сега,
потоци бликват, стояли
замръзнали под леда,
с водите дълбоки се сляли
на северна бърза река.
Едва ли знаеш, едва ли,
каква оставяш следа...
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
