Тайна
Едва ли знаеш, едва ли,
че всяка твоя дума сега
ме има с нежност и гали
и пак преоткрива Света.
У мене огъня буен пали,
да не мръзна без любовта.
Едва ли знаеш, едва ли,
какво ми даваш в слова.
Всяка твоя дума ме гледа,
сърцето докосва и гали
с обична силна ръка.
Едва ли знаеш, едва ли,
че Ти си в Света любовта,
надвила зимните хали,
отключила стара врата,
пробудила песни заспали.
Едва ли знаеш, едва ли,
оживял сън си в деня,
дарил ми чисти кристали,
понесъл ме с бели крила.
Едва ли знаеш, едва ли,
какво си за мене сега,
потоци бликват, стояли
замръзнали под леда,
с водите дълбоки се сляли
на северна бърза река.
Едва ли знаеш, едва ли,
каква оставяш следа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Сиркавара Всички права запазени
