Тайна
Едва ли знаеш, едва ли,
че всяка твоя дума сега
ме има с нежност и гали
и пак преоткрива Света.
У мене огъня буен пали,
да не мръзна без любовта.
Едва ли знаеш, едва ли,
какво ми даваш в слова.
Всяка твоя дума ме гледа,
сърцето докосва и гали
с обична силна ръка.
Едва ли знаеш, едва ли,
че Ти си в Света любовта,
надвила зимните хали,
отключила стара врата,
пробудила песни заспали.
Едва ли знаеш, едва ли,
оживял сън си в деня,
дарил ми чисти кристали,
понесъл ме с бели крила.
Едва ли знаеш, едва ли,
какво си за мене сега,
потоци бликват, стояли
замръзнали под леда,
с водите дълбоки се сляли
на северна бърза река.
Едва ли знаеш, едва ли,
каква оставяш следа...
© Лидия Сиркавара Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много нежно и хубаво е - като песен!
Поздрави, Лидия!
-
Интересен експеримент. Лично според мене щеше да е още по-сладко ако припевът се появяваше по някаква закономерност на различни места в строфите. <a href="http://members.optushome.com.au/kazoom/poetry/quatern.html">http://members.optushome.com.au/kazoom/poetry/quatern.html</a>
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за предложението,ще пробвам да го обновя!
Поздрави!
до ivanleko91(Ангел)
Благодаря,Ангеле!
Не е писано за песен
но може,би ще стане?
А това за теб:
Ти, ли беше
Ти, ли беше
дето нежно
ми шептеше
думи, рими
ми редеше
Ти, ли Ангеле
над мене бдеше?
Това ми хрумна сега!
И от него ще стане песен
като го изгладя !
Поздрави!