Тайна
Сега пак съм бяла,
вече мога да обичам така.
Че тиха бях цяла,
потекла към извора си река.
И за всички рози,
дали ми по алени залези...
Казах ти без пози,
но от тях останала с белези.
И как в лунни нощи
за други бях така магнетична.
Как дъхави свещи
са ме огрявали неприлична.
Но не питай друго,
нищо друго, нали тук останах...
Само колко много
липсваш ми, така и не ти казах.
© Светла Асенова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
