Тайна
Тайна
Сега пак съм бяла,
вече мога да обичам така.
Че тиха бях цяла,
потекла към извора си река.
И за всички рози,
дали ми по алени залези...
Казах ти без пози,
но от тях останала с белези.
И как в лунни нощи
за други бях така магнетична.
Как дъхави свещи
са ме огрявали неприлична.
Но не питай друго,
нищо друго, нали тук останах...
Само колко много
липсваш ми, така и не ти казах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
