contessa (Светла Асенова)
226 7143
27.03.2014 г., 18:00 ч.

Тайна 

  Поезия » Любовна
604 1 7

Тайна

 

Сега пак съм бяла,

вече мога да обичам така.

Че тиха бях цяла,

потекла към извора си река.

 

И за всички рози,

дали ми по алени залези...

Казах ти без пози,

но от тях останала с белези.

 

И как в лунни нощи

за други бях така магнетична.

Как дъхави свещи

са ме огрявали неприлична.

 

Но не питай друго,

нищо друго, нали тук останах...

Само колко много

липсваш ми, така и не ти казах.

© Светла Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Мони!
    Миличка ...
  • " И за всички рози,
    дали ми по алени залези...
    Казах ти без пози,
    но от тях останала с белези." Прекрасно!

    От кое време и от кой нежен свят се питам, идваш ти, Светле?!.. всеки път си задавам подобен въпрос, когато те чета...
  • Благодаря ви!
    Толкова сте мили ...
  • Със Санвали!
    Поздрав, Светла!
  • От първата строфа струи бяла нежност... Харесах цялостта.

    Поздрав, Светла!
  • Толкова различна си ми тук, Светлушка!!!......
    Прегръщам те!!
  • Загадъчно и нежно.Поздрави!
Предложения
: ??:??