Познавам себе си до бучка
и знам душата си добра.
А във семейната каручка
съдбата с тебе ни събра.
И таз каручка се търкаля
над петдесет години-да!
И в пътя, който обикаля,
оставя трайната следа.
Но тя, проскърцвайки по малко,
събуждаше във нас и страх.
Не ща да бъда самохвалко,
но тайната я аз разбрах.
В живота трябва да се спазва
закон, познат от векове:
колата трябва да се смазва -
да бягат злите духове.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
