Тайнство
Тайнство
Далечен спомен – плисък на море...
в бутилка свита карта от мечти –
подписана с простреляно сърце
и две кръстосани с любов черти,
чифт букви криви, някаква посока –
тъй съкровени днеска са ми те,
когато мачка ме в ръце живота,
за да ме вкара в някакво клише.
Бях още млад, ти – моята награда,
на мен се падна първата целувка.
Компаса бе – шише от лимонада...
дали видя, че спрях го със обувка?!
Целунах те ...
отвърна ми с милувка.
Ламтях с духът на триста пещери,
безсънно вдъхновен да те рисувам,
извайващ с устни тайните черти,
фрагмент, подир фрагмент да съществувам.
Обвил те в блясък, като солен пясък
от дланите ти жаждата изпивах.
Не бях ли алчен, сграбчил те до крясък,
в безброя си те исках тъй красива!
Вълшебен цвят – молитвена жена,
копнея нежността ти разцъфтяла!
До днес повтарям тайните слова,
с които ме обрече в нераздяла.
Нестихващ зов сред бурното море...
разпалвани от топлите ти пръсти,
нашепват вечност светли ветрове –
да не преставам тайната да търся.
Прегръщам те на прага на страстта,
изгубвам се – извикал твойто име!
Сърцето ти, врата подир врата
разкрива те пред мен – неугасима.
По-ценна от елмази и кивот –
за тебе сетивата ми жадуват.
Човека не живее без любов –
богатствата измамно съществуват!
Загребвам, хвърлям сетните звезди –
небето нека с блясъци се кичи!
На мен ми стига в твоите очи,
съкровищното – „Колко те обичам“!
© Борис Борисов All rights reserved.
