Така да ме обичаш
Така да ме обичаш - разпиляна,
като море нахвърляно на лист хартия.
Като мечта с години премълчавана,
неизживяна и за малко недостигната.
Така да ме обичаш - чак до синьото
на твоето усещане за вечност.
Така, че повече да не поискаш
брегове от мен отдалечени.
Така да ме обичаш - без очакване,
че ще затворя страховете си в бутилка,
че ще порасна повече от сянката си
и ще съм… безименна.
Така да ме обичаш – писък,
събрал шума на хиляди столетия.
И после… да забравиш, че ме има -
като лист, изхвърлен от морето.
© Мария Ганчева All rights reserved.
