Така минават

Така минават дните ми безцелни,
спокойни, тихи и безгрижни,
от спомените неразделни
и с графиците неподвижни.

Обличам новите си дрехи,
разходки, бира, вицове вчерашни,
но в бръчките се трупат вехти
следи с пътеките ми прашни.

И пак понякога мечтая
за нещо ново и прекрасно,
което не познавам и не зная,
вълнуващо, забавно, страстно.

Бих дала от последните си дни
животът пак да ме потърси,
от блясък да ме заслепи,
да ме подеме и разтърси.

Така минават дните монотонно,
единствено от слънце озарени,
а птиците над мен любовно
летят към дните  неродени.