Такава съм

Стрели отвсякъде
към мен летят,
отровни се забиват
в мойта плът
и аз крещя без звук,
и стена свита на кълбо.
Притискам с пръсти
двете слепоочия
и моля се на ум
да издържа.
Докога животът ми
ще бъде бойното поле?
Неукротима мъка,
сцени с бойни възгласи,
плачещи очи
и души ранени...
Декорът винаги
един и същ.
Като гладиатор на арена
меча си кръстосвам.
Защо ли съм такава...,
не се научих
да се примирявам.