May 26, 2022, 2:05 PM

Такава съм 

  Poetry » Phylosophy
531 3 6

 

 

Разкъсани небета - на сърца,

морета - онемели от въпроси.

Понякога разхвърлям, затова

пейзажите ми са ужасно нескопосани.

 

Започвам дните си без имена

и се уча нищо да не чакам.

Ако ми се случи да не съм сама,

ще помисля, че това е щастието.

 

На ъгъла - разочарован хоризонт,

приятелство  до костите строшено.

Променях самотата с полутон,

но за малко да изгубя себе си.

 

В нестройния ми ритъм е тъга

и тя ми е спасителната нишка.

Откривам нови светове. Така

живея и така обичам.

 

Такава съм – неподредена и без птици,

с небе, побрало всичките ми тайни,

с морета, ако можеш да ги видиш,

в разбърканите щрихи на пейзажа ми.

 

© Мария Ганчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??