Такава съм
Разкъсани небета - на сърца,
морета - онемели от въпроси.
Понякога разхвърлям, затова
пейзажите ми са ужасно нескопосани.
Започвам дните си без имена
и се уча нищо да не чакам.
Ако ми се случи да не съм сама,
ще помисля, че това е щастието.
На ъгъла - разочарован хоризонт,
приятелство до костите строшено.
Променях самотата с полутон,
но за малко да изгубя себе си.
В нестройния ми ритъм е тъга
и тя ми е спасителната нишка.
Откривам нови светове. Така
живея и така обичам.
Такава съм – неподредена и без птици,
с небе, побрало всичките ми тайни,
с морета, ако можеш да ги видиш,
в разбърканите щрихи на пейзажа ми.
© Мария Ганчева All rights reserved.
