Такива и Господ ги пази
Един пияница пред мен лежеше,
на пътя ми опънал се, заспал.
В ръката си бутилка джин държеше,
одрипан целият, омазан с кал.
Загледах го, каква картинка тъжна,
поела алкохолното си бреме,
страстите му бавно как го лъжат,
че всяка глътка е красиво време.
Какво сънуваше, дали жена му,
оставила го в ранните лета,
вълнуваща терзае тя съня му,
щом той бълнува с фъфлеща уста.
А може пък децата си невръстни,
забравил и рождените им дни,
в юмрук присвива свойте пръсти
и отдалече мъката личи.
Така подминах го с безброй въпроси
и сам си отговарях след това,
по-късно минах пак, защо ли,
от него вече нямаше следа.
на пътя ми опънал се, заспал.
В ръката си бутилка джин държеше,
одрипан целият, омазан с кал.
Загледах го, каква картинка тъжна,
поела алкохолното си бреме,
страстите му бавно как го лъжат,
че всяка глътка е красиво време.
Какво сънуваше, дали жена му,
оставила го в ранните лета,
вълнуваща терзае тя съня му,
щом той бълнува с фъфлеща уста.
А може пък децата си невръстни,
забравил и рождените им дни,
в юмрук присвива свойте пръсти
и отдалече мъката личи.
Така подминах го с безброй въпроси
и сам си отговарях след това,
по-късно минах пак, защо ли,
от него вече нямаше следа.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
