knqza (Даниел Стоянов)
162 145
25 нояб. 2008 г., 09:20

Такива и Господ ги пази 

  Поэзия
553 0 7
Един пияница пред мен лежеше,
на пътя ми опънал се, заспал.
В ръката си бутилка джин държеше,
одрипан целият, омазан с кал.

Загледах го, каква картинка тъжна,
поела алкохолното си бреме,
страстите му бавно как го лъжат,
че всяка глътка е красиво време.

Какво сънуваше, дали жена му,
оставила го в ранните лета,
вълнуваща терзае тя съня му,
щом той бълнува с фъфлеща уста.

А може пък децата си невръстни,
забравил и рождените им дни,
в юмрук присвива свойте пръсти
и отдалече мъката личи.

Така подминах го с безброй въпроси
и сам си отговарях след това,
по-късно минах пак, защо ли,
от него вече нямаше следа.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравявам те, че перото ти е чувствително към такива злободневни неща. Бог да пази хората, изгубили път и посока!
  • Тъжно!
  • Боже...колко тъжно...
  • Да, знам поговорката - пази ги да не се ударят, докато се убиват.
  • Това е като поговорка,че и Бог пази пияните,защото те не знаят какво правят.Аз реших да я използвам за заглавие.
  • Повече от тъжно... Но не разбрах от какво го е запазил Бог, когато от най-страшното не го е предпазил - от страшното и грозното на човешкото падение, от бавното самоубийство, които той със сигурност осъзнава, но няма силата да им се противопостави?
  • "страстите му бавно как го лъжат,
    че всяка глътка е красиво време.'
    Така е!
Предложения
: ??:??