Такъв съм!
На чужди гайди не пригласям,
аз сам си нося своя ритъм.
С каквото мога - допринасям,
за повече... не се опитвам.
Не мога твърде да разтегна,
ръцете, биологията ми не дава,
да обгърна всяка друга бездна
(достатъчно съм се раздавал).
Не вървя по хорските пътеки,
дори и в чуждите чепици,
чертая свои в битието,
и сам по тях си криволича.
Не гледам през очите чужди,
аз сам си имам поглед.
Не сбъдвам ни мечти, ни нужди -
всеки да си има полет.
На чужди ритми не танцувам,
мелодията сам си правя.
Такъв съм - горд... и съществувам.
Такъв ще бъда... до безкрая...
© Деян Димитров All rights reserved.
