Nov 6, 2016, 6:11 PM  

Талант

1.4K 2 1

 

 

                                         Талант

 

                      Как можеш от таланта да откраднеш,

                      дори и мъничко, едно парче,

                      във джоба да го скриеш и избягаш,

                      без никой за това да разбере.

 

                      Не можеш част от Слънцето да скриеш,

                      във шепите на двете си ръце.

                      или Луната с кърпа да покриеш,

                      нехайно спяща в звездното небе.

 

                      Ний  мислиме, човеците, че много,

                      защо не, всичко можеме на този свят,

                      а всъщност малко дадено ни е от Бога,

                      да го направим  просто, без да ни е яд.

 

                      А за таланта – Времето ще каже,

                      то съдник е неумолим,

                      и ако трябва строго ще накаже,

                     за всичките ни грехове, Амин!

 

                     06.11.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Паничаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...