Nov 6, 2016, 6:11 PM  

Талант

1.4K 2 1

 

 

                                         Талант

 

                      Как можеш от таланта да откраднеш,

                      дори и мъничко, едно парче,

                      във джоба да го скриеш и избягаш,

                      без никой за това да разбере.

 

                      Не можеш част от Слънцето да скриеш,

                      във шепите на двете си ръце.

                      или Луната с кърпа да покриеш,

                      нехайно спяща в звездното небе.

 

                      Ний  мислиме, човеците, че много,

                      защо не, всичко можеме на този свят,

                      а всъщност малко дадено ни е от Бога,

                      да го направим  просто, без да ни е яд.

 

                      А за таланта – Времето ще каже,

                      то съдник е неумолим,

                      и ако трябва строго ще накаже,

                     за всичките ни грехове, Амин!

 

                     06.11.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Паничаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...