Талант
Как можеш от таланта да откраднеш,
дори и мъничко, едно парче,
във джоба да го скриеш и избягаш,
без никой за това да разбере.
Не можеш част от Слънцето да скриеш,
във шепите на двете си ръце.
или Луната с кърпа да покриеш,
нехайно спяща в звездното небе.
Ний мислиме, човеците, че много,
защо не, всичко можеме на този свят,
а всъщност малко дадено ни е от Бога,
да го направим просто, без да ни е яд.
А за таланта – Времето ще каже,
то съдник е неумолим,
и ако трябва строго ще накаже,
за всичките ни грехове, Амин!
06.11.2016 г.
© Христо Паничаров Всички права запазени