Там
Понякога потъвам с мощни тласъци
към дъното на своята тъма
и няма сила, няма и проблясъци
от утро златно, бляскава зора.
И пак за времето си мисля, за абстракции -
лъжа ли е поредната игра
на слънце и луна, дни като пясъци
и нощи страшни като на война.
Там долу тъмно и самотно е без граници,
но тишината все нашепва за деня.
Разказва ми за слънчевите броеници
и кръговрата на една душа.
Там долу няма време и часовници,
и цветовете са изгубени в нощта.
Но щом е тихо има шанс да чуеш себе си,
а чуеш ли се, ще изгрее пак денят.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
