Там остана Любовта
Далече... Толкова далеч остана любовта -
до някакъв завой на малка гара,
където смръщеният ден целуваше нощта,
приседнал на ръба на тротоара.
Една китара плачеше до тях с напевен глас,
едно дърво унесено шептеше
с листата си една приспивна песен без слова,
а залезът обречено кървеше.
Една ръка, поела нежно в себе си ръка
потрепваше прикрито във сумрака,
погалена от плъзналите сенки на нощта...
И в този миг от там премина влакът -
трещящия експрес на непреклонната съдба,
за миг се спря на мъничката гара
и тръгна с мен...
Отмина...
Там остана Любовта -
до кървавия цвят на светофара.
© Засегабезиме All rights reserved.
