Mar 12, 2008, 1:14 PM

Танц

  Poetry » Love
694 0 2
Изгледа танца отстрани,
а лудо биеше сърцето
по този ритъм - огнени стрели,
изгарящи неверно тяло.

Стъпи в жаравата, не бой се,
отдай на пламъка душата,
вземи от ритъма частица,
познай изпепеленото ми тяло.

Вдигни го с дланите парливи,
жаравата е в тях, усещам,
не ме изгаряй само, пощади ме,
дори от пламъка в гледеца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...