Танцува тя...
Танцува - смугла,
с извечен порив на сърцето.
Как страстни вопли на цигулка
опияняват я...
И ето –
изпраща с „Чае” във небето
на тежка карма
страшно бреме.
Ах, волни птици са ръцете ,
ликуващи във утрин ярка,
препускат с конските копита,
а после крехко пак потрепват
в безмерна скръб и обич жарка...
Замират в миг
и пак политат...
Танцува тя.
В очите черни
проблясват лумнали огньове.
Танцуват
зов и мъст, и нежност,
любов и свобода
в магия древна.
Кръвта пулсира в ритъм властен.
Роса след диви нощи лунни
опиянява я...
и страстно тя
изтръгва с „Чае” от сърцето
на страшна карма
тежко бреме.
© Елена Гоцева All rights reserved.