Танц накрай света

Обичаш ме... ненамерил още своето сияние.
... И аз те обичам, блестя,
но не с искрите на звезда.
Любовта за мен е ново начинание.

Искаш ме, ала си тъй неблагодарен.
А аз все бързам... да простя
и вятъра студен да гоня.
Светът бил толкова коварен.

Търсиш ме, намираш ме и пак...
танцуваме накрай света!
Аз зная... пак сме до ръба
и вечен ще е този кръговрат!

Бягам... бягай и хвани ме!

И  накарай ме да полетя,

да дойда с теб накрай света,

а след това пусни ме...

Мелодия навред звъни,

а на скалата два смътни силуета

крачат към ръба - съдба проклета.

Аз съм първа? ... Или ти?