Танц накрай света
Обичаш ме... ненамерил още своето сияние.
... И аз те обичам, блестя,
но не с искрите на звезда.
Любовта за мен е ново начинание.
Искаш ме, ала си тъй неблагодарен.
А аз все бързам... да простя
и вятъра студен да гоня.
Светът бил толкова коварен.
Търсиш ме, намираш ме и пак...
танцуваме накрай света!
Аз зная... пак сме до ръба
и вечен ще е този кръговрат!
Бягам... бягай и хвани ме!
И накарай ме да полетя,
да дойда с теб накрай света,
а след това пусни ме...
Мелодия навред звъни,
а на скалата два смътни силуета,
крачат към ръба - съдба проклета.
Аз съм първа? ... или ти?
© Иксора All rights reserved.
